Нощната бездна потрепва,
приютила красива луна.
Грейна леко и нежно
до нея звездица една.
Облачета меки преплуват
океана небесен и свят.
Бавно и тихо се носят
във този свещен кръговрат.
Никoй не пита защо е така,
наслаждава се на гледка
прекрасна. Сякаш в сън
се намира или в някаква
неземна мечта.
© Марин Маринов Todos los derechos reservados