Помислих красотата за заблуда. За мерзост,
за духовна нищета.
Представих грозотата като чудо, тъй древно,
недостъпно за света.
Припомних си за лебед неотраснал,
припомних си пред гробище венец -
красив бе той за нещо, що ще гасне,
а грозно пиле нов бе младенец.
Представих нищетата за награда,
представих си листата за пари,
а после бавно слушах листопада
и радвах се на горските мъгли. ...