Занизаха се дните ни отново –
все същият рефрен.
Дали ще има дъжд
или пък слънцето изгрява,
към думите ме връща
потребността да бъда
онази, другата – усмихнатата Аз.
И ето – днес ще ти разкажа
това, което не разбирах до сега.
Не съм избирала да бъда,
това което всъщност съм сега.
Шега ли беше или грешка –
не е най-важното нали?
Защото в думите откривам
загубената нявга красота.
И затова ти я дарявам –
да бъде част от твоя свят.
Не искам нищо във замяна –
бъди такъв, какъвто си.
Не се изменяй,
просто приеми ме!
Далечна или близка – дари ме
с възможността да съм добра.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
Хубав стих!