2 feb 2007, 1:32

КРАСОТА 

  Poesía
782 0 3
КРАСОТА

Занизаха се дните ни отново –

все същият рефрен.

Дали ще има дъжд

или пък  слънцето изгрява,

към думите ме връща

потребността да бъда

онази, другата – усмихнатата Аз.

И ето – днес ще ти разкажа

това, което не разбирах до сега.

Не съм избирала да бъда,

това което всъщност съм сега.

Шега ли беше или грешка –

не е най-важното нали?

Защото в думите откривам

загубената нявга красота.

И затова ти я дарявам –

да бъде част от твоя свят.

Не искам нищо във замяна –

бъди такъв, какъвто си.

Не се изменяй,

просто приеми ме!

Далечна или близка – дари ме

с възможността да съм добра.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??