26 ago 2012, 10:55

Красота 

  Poesía
780 0 6

Красота

 

Стояла в клетката кос-птица,

замислено мълчала там

и сякаш малката главица

изпълвал я въпрос голям.

 

Така, немигащо окото,

окръглено от дива скръб,

без думи питало само то - 

с какво животът му е скъп.

 

А черните пера за траур

подхождали във този час,

с криле прибрани щом стояло

роденото за полет, с глас.

 

Наоколо ù всичко живо

живяло, както и преди

да влезе в клетката красива,

за красота там да седи.

 

Но в черната ù неподвижност

красивото било до вик,

изваяно от безнадеждност!..

Нима тя може да краси?

 

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??