Капчица роса побира целия пейзаж,
денят усмихнато във нея се оглежда.
Красива гледката пред мен не е мираж,
вълнение преляло очите ми премрежва.
Навред е пълно с изумителната красота,
събудена от лятно-есенното слънце
до падналия лунен лъч, чертаещ вечерта,
сребреещ във всяко звездно зрънце.
Нощта прелива в щурчовата сладка песен,
ветрецът нежен сънено я носи към дома.
Красив акорд ефирно из тревите се понесе,
приятно заразказва за красивите неща.
Човекът, съвършеното творение на Бог,
изваян чудно по Негов образ и подобие.
Създаден за взаимен и интимен диалог,
започнал чисто, с най-изящно предисловие.
С план да е водач, мъжът, изпълнен е със сила,
жената сътворена нежна е – дъх от красота.
Творението, истинска хармония разкрива
не му е нужен нито грам поправка от света.
С Духът Си Господ в мен живота вдъхна.
Говори ясно обградилата ме жива красота,
призив да Го славя като лек ветрец ме лъхна,
Твореца да позная от творческата Му ръка.
© Мария Todos los derechos reservados