успивам се във вчерашния вакуум
в пашкул увити сънищата лесно хващат мухъл
преде и дебне гладен паяк лаком
доде се разплете и моята обвивка съмне куха
във днешната мъгла задрямвам неспокойно
под хиляди хектопаскали сме всички заспали и аз
сетивоопасно търся човека, който
тихомълком, на сляпо, но гордо ще изтръгне и мене, и вас
от него самия
от нас