Момичето стоеше настрани.
Тя нямаше какво да му предложи.
Не беше със накъдрени коси.
Дори забрави малко грим да сложи.
Не носеше дълбоко деколте.
Не носеше полупрозрачна рокля.
Във шепите си стискаше сърце...
Засрами се. Почувства се виновна,
задето бе повярвала от раз
във приказки за малките дечица. -
Че може да разпали в него страст
единствено с това, че го обича.
А ето - той дори не я видя,
прехласнал се по ложите с принцеси.
Принцесите... така им завидя,
задето тъй му бяха интересни.
Момичето порасна. Но и днес
единствено сърцето си предлага.
Но не на теб. Не чакай като пес -
коричка хляб. На принц не му приляга!
© Васка Мадарова Todos los derechos reservados