Приласкай ме, море, прегърни ме,
послушай ме малко в нощта.
И аз мога като теб да разказвам,
как погубвам се бавно сама.
Като гъсти мъгли са ми дните,
като бури преломни лета.
Как слънце се пали в очите,
когато му чуя гласа.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados