Кратко щастие

3 feb 2012, 12:13

Poesía » De amor

640 1 1

Още помня онзи зимен ден,

в който имаше звезди в небето,

срещнах те и нещо пламна в мен,

мъничка искрица сгря сърцето.

Копнеех аз за теб да се раздавам,

показа ми какво е радостта

и с желание започнах да ти вярвам,

изпълни всеки миг със красота.

... Но постепенно изчезнаха надеждите,

а навикът потъпка всичко сладко,

внезапно осъзнах, че отлетели са мечтите

и щастието мое, което бе за кратко...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

KingLION (Красимир Иванов)

2012-02-03T12:17:02+02:00

Всяко едно нещо (колкото красиво да е то)щом се превърне в ежедневие губи магията си. Затова човек не трябва никога да спира да търси щастието! Хубав стих! Поздрав