19 dic 2006, 13:14

Края на любовта 

  Poesía
759 0 2

Две души,
две сърца,
аз и ти
в нощта.
Погледи скришни
и скрити мечти,
две съдби различни
и няколко сълзи.
Думи неизречени,
непротегнати ръце,
на мъка обречени,
разделени на две.
И неутешима тъга,
тихи стенания в нощта,
навсякъде самота
това е...
края на любовта.

© Насето Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав стих за тъжен край...
    Поздрав!
  • Много хубаво. Само една забележка - не се казва "неопишима", а "неописуема".С "неописуема" обаче римата се губи...Може би е добре "неутешима". Поздрави!
Propuestas
: ??:??