Цял живот се бориш с тях.
Опитваш се да им противоречиш.
И сега, когато те напуска силният ти смях,
мислят си, че ще започнеш да мълчиш.
Но не! Не се предавай!
Дори и думите да те напускат веч.
И безмълвен да останеш ти – не падай!
Макар че словото било е твоят меч.
Сега със поглед ще наказваш
за всичко, което са ти причинили.
И ще осъзнаят, без да казваш,
че младостта ти са убили.
Но спокоен си, защото знаеш,
че вече всичко свършва.
И вече няма за какво да си мечтаеш - жътварят почва свойта жътва!
© Пламена Todos los derechos reservados