20 abr 2007, 0:56
Краят
Когато погледът говори,
Ослепен от ярка тишина,
Когато сърцето със сърце се бори,
И сълзи вплитат се във пелена!
Когато няма нищо вече да се каже,
И при залеза говориме за светлина,
И няма вече грим да се размаже,
И душата е завита в тъмнина...
Тогава облачно небе ще озарява
И вятъра ще дава светлина.
Луната във сънят ни ще изгрява
И мъглата ще е майката добра,
Защото химера са мечтите
И няма път нататък,
Доброто е изчезнало от дните
А злобата - откраднала живота без остатък!
Ослепен от ярка тишина,
Когато сърцето със сърце се бори,
И сълзи вплитат се във пелена!
Когато няма нищо вече да се каже,
И при залеза говориме за светлина,
И няма вече грим да се размаже,
И душата е завита в тъмнина...
Тогава облачно небе ще озарява
И вятъра ще дава светлина.
Луната във сънят ни ще изгрява
И мъглата ще е майката добра,
Защото химера са мечтите
И няма път нататък,
Доброто е изчезнало от дните
А злобата - откраднала живота без остатък!
© Хриси Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
