Тежко е да вярваш в някой, че обича
и късно разбираш как лъжа след лъжа е изричал...

И кой ще събере онези късове от разбитото сърце?
Нима след всичко аз ще мога да прегърна някой с тези две ръце?
Които до вчера са прегръщали с искрена любов
и изведнъж са опознали онзи свят суров...?!
Свят, където няма ти и аз, а само мен!
Свят, в който се сбогуваш с тъжен глас и от болката си вече страшно уморен.

А онази приказка в миналото там остава.
Бавно нашите усмивки потъват в забрава.
Думите ни нежни също се забравят, а се помни винаги една раздяла,
в която единият сърцето си на прах разби,
а другият живота ей така си продължи...
без срам, без жал и без сълзи!

А аз съм тази, дето страда,
дето в онзи мрачен свят пропадна,
с многото сълзи, обсипали това лице,
с тези чакащи прегръдка две ръце.
Отидох си от онзи светъл свят, но този път сама...
болеше ме, но силно казах сбогом, чувстваща вина...
и след думите ми тъжни остана само тишина!

Щастлива, весела година беше, но не и в своя край.
Любов и щастие валеше, но сега е друго май...
Една любов привързана от сърцето си замина
точно в края на най-щастливата година!