Да се сърдя, че не ме обичаш вече?

Едва ли, иска ми се, но не бих могла.

Любовта ни кратка като вир изтече.

И вля се в море от празнота.

Очите свои аз притварям.

Виждам как до мен седиш.

Не си реален, а така изгарям.

Сякаш моето сърце в ръка държиш.

Наслушах се на думи нежни.

На обещания и хубави слова.

Вземи си всичко и върви си.

Нека ми остане гордостта.

Наивна бях, да, и се лъгах.

Но не съжалявам и за миг.

Сърцето свое не излъгах.

Макар, че чувствата изпепелих.

И някой ден ще се обърнеш.

Ще си спомниш ти за мен.

И нека този спомен да прегърнеш.

Да повярваш в любовта ти този ден.