Zimed (Зимед)
21 20
17 may 2005, 13:40

Краят ще е вечен 

  Poesía
1031 0 4

Ръка без дух се там явява,

бяла като прахче радост ме пленява.

Парченца вечност тракат и приканват тъмнината,

следсмъртен стон разстила тишината.

 

Докосва ме отново със сухите си пръсти,

скърца със резците, моли и се кръсти.

Вината й безбожна, в мъртвите очи лежи,

шепнейки се извинява за коварните лъжи.

 

Любовта ми на килия стана, дълбоко я проклех,

мир в затвора си да няма, светлината й отнех.

И колкото и да се мъчи, не мога да я съжалявам,

краят ще е вечен и повече не ще прощавам.

 

                                                                       Zimed

 

© Зимед Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много! Тук представям любовта, в по-сюреалистична светлина, където тя все едно е останала на прага между живота и смъртта и ще си остане там завинаги проклета.
  • Много добро а колкото до представянето на любовта - щом така ти харесва да бъде - евалата за избора
  • Имаш ценни идеи, сложен образ на любовта създаваш и в сложни обстоятелства я поставяш, но и в животът тя не по-добре е третирана. Интересен стих!
  • Защо така третираш любовта си, върни и светлината, влей и живот нека да разцъфне и ти донесе щастие, (можеш да простиш лъжата) само не я затваряй в килия, не я проклинай! Иначе стихът ти е впечатляващ, добре си изразила тягостното си чувство.
    Усмивки от мен!
Propuestas
: ??:??