ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
22 feb 2009, 13:57

Крепостта 

  Poesía » De amor
561 0 7

Идвам на прага ти, щом вечер настане.

Идвам да правим двама изкуство.

Обичаш косите ми с цвят на стомана,

безумния поглед, полуделите устни.

 

Обичам те! Обичам как разказват ресниците.

Обичам в усмивката страст и блаженство.

 Тупка в сърцето на сгушена птица

нашата обич. Какво съвършенство!

 

Обичам даже чаршафа, че е зверски нагънат!

Жар носят дланите и познат аромат.

Безкрайно си моя. Беззащитно разпъната.

А аз от очите ти съм нанейде отвят.

 

Моля те! За морала хич не ми вдявай!

На безименния халката ти още стои...

Тази крепост пред мене винаги се изправя,

щом на съмване казваш: Остави! Забрави...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??