Nella_gold (Нели )
841 4525
15 nov 2012, 13:48

Крила 

  Poesía » Otra
656 0 2

Изплъзваш се... А каза -

бил си птица. Но питам се

къде са ти крилата?!  

В зениците на моята зорница

и тази нощ сънуваш топло лято.

А днес е вятър.

С дъжд примесен.

Ноември вихри сивия си ден.

И есента е полет. И отнесено,

отива си, премръзнала от студ.

Опитваш се. И каза, че си птица.

Но ятото неволно отлетя.

Крилата ти са 

закърнели хвърчила...

А вървите - въже протрито,

към синьото прозорче

над света...

Политаш ли?! Не се отделяш

от мъртвото поле

на есента. Крилата ти са

с  бял конец набързо сшити,

безпомощни встрани от теб 

сега лежат.

Политаш ли?! Сънуваш 

полуистини.

Крилата ти са просто суета.

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Допадна ми полетът на мисълта ти! Много оригинално се изразяваш... често съм си мечтала да достигна тази висота, но все се давя в традиционното...
  • Хареса ми идеята. Поздрави, Нели!
Propuestas
: ??:??