КРИЛА
Закачих крилата на простора
и прострях си бялата душа,
на слънце да почине от умора,
и от обичане, уж на шега...
Изпрани са, белосани, крещящо бели,
крила на ангел, вплели самота,
в калта пропаднах, влачена от хора,
но пак напук на тях вървях!
Изпрах крилата... Бели са ! Не вярваш?
И от тебе се измих, нали?
Ти виждал ли си ангел, паднал, ...