Есента е прахосмукачка,
най-лудата, най-ръбестата.
От безкрилието на въпроси
и отговори направих ангел,
сложих му крила и тънка
фантазия и започнах да го
търся, аз съм търсачка на
нагризани парадокси, обърнати
с краката нагоре и само
два пъти в годината съм тъжна,
но тъгата е водоноска и
млечен зъб. Скрита съм
в безопасната въздишка на
перфектното си котешко
съзнание. Куфарът ми мирише
на влак и непознат шансон,
а спираловидните акробати -
живот и смърт кипят под
звуците на хамелеони и
кастанети, всички царе
и царици от всички шахматни
дъски са напрегнати, болката
се застоя в коловозите
на изгубените им ириси,
клетвите за нежност
отдавна са клише.
Марк Делуз твърди, че
всичко е в главата ми,
но ако падна, ще падна
точно пред шоколадовия мъж
и ще му подаря жълт лимон
и зелен портокал.