10 nov 2008, 10:11

Крилата 

  Poesía » Otra
754 0 1
 

Крилата на мечтата

                                   моя

изтръпнаха ужасени от тез очи червени

на този странник,

непредсказуем, но също тъй красив.

Подлъга ме с надежди,

чертани със златен и сребрист молив.

И аз тръгнах

от жажда неутолима покосен,

устремен

към този така очакван съкровен

и бленуван дълго ден.

Бродех сред гори потайни,

минавах пътища незнайни

и гонех таз заблуда

                        с раненото в ръце сърце,

но чак тогава съзрях аз Юда

в отсрещното бленувано лице.

...

Избягах като покосен от зла неволя,

духове край мен се подиграваха,

сълзите пътя прашен напоиха

и цветя червени се появиха

                                               и зашаваха

бурно, неудържимо,

като мощен океан развихрен.

От този ден вървя сломен,

унил,

земята е единственият ми съюзник,

забил съм поглед в нея

и проклинам на глас

тоз странник аз

с коварното си име -ЛЮБОВ.

© Ахасфер Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??