До днес крилата си не съм разтварял...
И в синия простор на радостта не съм летял!
А в огъня на чувствата си съм изгарял...
И твърд като скала срещу стихии съм стоял!...
Като ненужни дните, времето раздава...
И само спомен блед е вчерашният ден...
И огънят от миналото пепел става.
Аз от превратностите съм му уморен!
Това е истината проста и жестока...
Часовникът на времето във нея се върти,
чрез него хората променяха посоки,
но бледата надежда да блести...
© Христо Славов Todos los derechos reservados