Ivita_Mirianova (Ивита)
71 2843
23 ene 2025, 16:10

Криле 

  Poesía
123 5 10

Тя имаше само небе,

две пиленца голи в тревите,

най- силните смели криле.

Обичаше нощем звездите.

 

Все виждаше в ниското страх,

уверено литваше с трепет.

През бури, пожари и прах

отгледа децата си лете.

 

Простреля я ловък стрелец,

сачмите си носеше в полет

и плака през болки и гнет,

сънувайки идната пролет.

 

В най- първия есенен лъч

сърцето ѝ тихо потрепна

щом сгуши се в стария смърч

за младия полет потребна.

 

И с вис простора загреба

в сетен писък към детски криле,

глупост човешка погреба

със оловото в нежно сърце.

© Ивита Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мини- за любими и хубавия коментар.
  • Ивита, натъжи ме. Много силен стих. Толкова жива картина си нарисувала с думи!
  • Марко, Гош, благодаря от сърце!
    Благодаря за любими, Юрка!
  • Образно и чувствено.
    Поздравявам те.
  • Красиво и тъжно !
    Поздрави, Иви !
  • Стойчо, Вили, благодаря ви, приятели!
    Крилете винаги са дразнели онези, които не могат да летят...
  • Силно въздейства. Много мъчно ми стана.
  • Звучи автобиографично.
    Истината живее творчески, макар и с наранени криле.
    Поздравления, Ивита!
  • Благодаря за хубавия коментар,Маестро!
    Излишните сме ние...
  • Понякога полетите могат да бъдат смъртоносни. Особено, когато човещът е замесен в тях.
    Поздравление, Иви! Припомни ми един един шедьовър на Шандор Петьофи:

    Летят мечтите като леки птици,
    високо над орлите те летят
    и чист, и ясен е небесният им път.
    Но грубата действителност тогава
    като жесток ловец се приближава
    и стреля точно в крехката им плът."
Propuestas
: ??:??