Криле, рисувани с восък,
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел,
размахват силно и събират се в едно
и вместо в бяло, в сиво се заключват,
защото пепелта тежи.
Криле, одрани с нокти,
прегърнати от вятър се провлачват,
но вместо той да стопли,
последно пламъче в пепелта гаси.
Криле, огрени в слънце,
стопяват се в бяла синева
и няма восък, няма пепел, няма нокти,
политат с изчезнала душа.
© Алия Todos los derechos reservados