Криле

15 jun 2010, 10:21

Poesía » Versos blancos

1037 0 2

По влажната трева

на едно свежо утро

съвсем неочаквано зашляпа босо

желанието ми да полетя.

То закачливо погъделичка

младия пух по крилете ми

и разбуди онзи пра-стар

копнеж за летеж.

Разперих ги на часа,

затаила дъх тревожен.

- Не, не може! - развикаха се всички в хор.

- Не е за теб безкрайният простор!

И ме понесоха да ги хирургират...

Глупци!!!

Крилете не от тялото,

ОТ ДУШАТА МИ ИЗВИРАТ !

публикувано в "Моето чудовище" - 2005 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2010-06-15T18:53:19+03:00

Ха така!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-06-15T10:22:43+03:00

свежа глътка. благодаря на теб и "чудовището"!