sulita75
25 15
19 jul 2015, 11:05  

Крилете си отрязах 

  Poesía » Otra
690 0 5

И аз съм плакала без глас,

крилете си отрязах по принуда,

но пак летя,

макар да усещам хлад

и болката не спира да бушува.

 

Прекършиха ли ме,

или прецаках се сама!?

Игра ли бе това

или безмилостна война!?

 

Но аз летя,

обгърната от хладината

и блъскам се в тез въпроси,

увиснали на невидима стена,

полюшвайки се в две посоки.

 

Те приканват ме да остана,

с тях да увисна на стената,

да забравя за играта - вече изиграна,

и да не се страхувам от самотата.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отрязани, но трябва отново да поникнат.В самота не се живее!
  • mimamina (Мина Конарова):Благодаря!!! Трудничко се възстановява обаче, нещо изтръгнато от корена! Благодаря отново,че сте ме забелязали и оценили
  • Кажи- стоп на всички лоши спомени, накарай тези криле да пораснат отново!
    Не се страхувай от самотата, тръгни в една посока, без да поглеждаш към тези въпроси!
    Харесах творбата!
  • Благодаря сърдечно!!! Чрез болката израстваме духовно! Само изстрадалите души могат да летят,макар и с отрязани криле,или поне така си мисля аз...Светъл и усмихнат ден!!
  • ТЪЖНО И СИЛНО. ПОДКРЕПЯМ ТЕ, ПРОДЪЛЖИ ДА ЛЕТИШ ВЪПРЕКИ ВСИЧКО.
Propuestas
: ??:??