Регина (Радост Даскалова)
374 1425
3 feb 2014, 13:33

Крило за закрила 

  Poesía
577 0 17

Ти няма никога да разбереш

цвета на дългите ми листопади.

Как самотата, крехка като скреж,

на гърлото ми всяка сутрин сяда.

 

И колко къси са каишките

на мислите - настръхнали зверчета,

как всеки ден е рейнджър в мисия -

мълчи в блатата да опази тебе.

 

Ти няма никога да се досетиш

с какво заплащам тишината ти,

как скърцане на зъби прави песен

и как се носи недостатъчност.

 

Ти няма никога и да научиш,

как всеки ден се ампутира липса,

как вие празнотата като куче,

и ореола ти с какво изписвам...

 

Мълча и се преструвам, че ме няма,

че просто съм една усмивка мила,

че онова на лявото ти рамо

не е крилото ми - да те закриля.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??