Rimoza (Кръстина Тодорова)
262 3787
23 nov 2014, 11:35

Кристална стомна 

  Poesía » Civil
1448 0 25
Отлитат неусетно дните земни,
като звънлива бързокрила песен,
и безпризорни спомени нетленни,
се къпят във дъжда на златна есен.
Животът, крехката кристална стомна,
чупливо лъскав ни научи да ценим,
мига даряващ красота изконна,
и мечтите счупени да не виним.
Загадката на земните голготи,
не ще отгатна правилно аз знам,
но песен звънка от фалшиви ноти
не пях,  и светлото не ще предам.
Ще си отида във дъжда последен,
на тиха зима с преспа белоснежна,
и с полет волнокрил победен,
ще се превърна във снежинка нежна.
И ще се слея с вечността щастлива,
а може би след време както и преди,
една снежинка бяла и звънлива,
в кристална стомна пак ще се роди.

© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мая!
    Радвам се, че ти харесва стиха ми!
  • Благодаря, Ванина, много се радвам, че прочете и коментира стиха ми!
    Пожелавам ти прекрасната кристална стомна (животът) да ти дари само щастливо сбъднати мечти!
  • Прекрасно творение, Кръстина! Изпълнено е толкова нежност и истина за нетленното. Докосващо с чистотата и яснота. Поздравления!
  • Г-н Урунгел Урунгелов вече има ново име, сега неговото име е Алън Гинсбърг, затова правя уточнение, там, където съм написала по-долу в коментарите си г-н Урунгел Урунгелов, да се има предвид и да се чете г-н Алън Гинсбърг.

    Р.Р. Всъщност името няма никакво значение, за мен е нелогично, аморално и ненормално, някой да е нещастен, заради това, че някой друг е написал положителни коментари на някого и обратното. Мен не ме прави нещастна това, че примерно на страницата на г-н бивш Урунгел Урунгелов и настоящ Алън Гинсбърг има положителни коментари, нито ме прави щастлива това, че примерно на страницата на г-н бивш Урунгел Урунгелов и настоящ Алън Гинсбърг има негативни коментари, неговите успехи или неуспехи правят щастлив или нещастен единствено и само него. Същото важи и за г-жа Никоя и за всички други като нея. На всички тях искам да кажа, че нормалните и интелигентни хора не може да ги направи щастливи чуждото нещастие, нито може да ги направи нещастни чуждото щастие, това може да се случи само на самовлюбените комплексари.
  • Браво! Браво, г-жо Никоя и г-н Урунгелов, много се радвам за вас, виждам, че се усъвършенствате все повече и повече, да, всички виждаме, че бързо и "прогресивно" напредвате, уникалните ви "поетични" творби публикувани под моя стих (под формата на "градивни" коментари) са истинско "поетично" огледало, достойно отразяващо моралната ценностна система на една "гениална поетеса" и един "гениален поет", каквито безспорно вие сте... Е добре, аз няма да ви преча, оставям ви да си творите на воля, показаното досега не е никак малко, но аз съм убедена, че можете и много повече, творете, творете, не спирайте...
  • Безкрайно съм щастлива да видя, как още една "истинска поетеса" и още
    един "истински поет" показно демонстрират своите "уникални поетични умения", на моята скромна страничка в сайт "Откровения" ... Да, още един "поетичен дует" на страничката ми, това си е голям късмет... Благодарна съм, че вас ви има, та и аз да стана поне малко известна, да, най-после и мен да ме забележат покрай вас... Не, не спирайте, продължавайте в същия дух, никога не се знае, знае ли се, кой губи и кой печели...
  • Например – само пример, не е нужно да се съобразиш.
    Ще си отида вечно неразбрана
    във тиха зима с преспа белоснежна
    и като волна, бяла врана,
    ще се превърна във снежинка нежна.
  • Мариана, по-долу в коментара си ти отговорих, но ще ти отговоря още веднъж. Всички сме виждали как през зимата вали дъжд и стопява снега, нали? Но всъщност това няма никакво значение, тук дъждът е метафора.
  • Още по–зле!Какъв последен дъжд, пък и не последен, в тиха зима с преспи? В преспите има сняг, доколкото си спомням.С твоя талант можеше да измислиш нещо друго.
  • Мариана, цитатът ти не е точен, цитирам ти тази част от стиха ми, която ти си цитирала неточно в твоя коментар, в моя стих пише:

    "Ще си отида във дъжда последен,
    на тиха зима с преспа белоснежна,"
    -----------------------------------------------------------------
    Има голяма разлика между твоя неточен цитат и този, който
    аз съм цитирала по-горе, нали?

    Никъде в стиха ми няма: "последен дъжд на тиха зима с преспа белоснежна", ти къде си прочела това, аз не знам...

    Само не ми отговаряй сега, че през зимата, когато има сняг, не вали дъжд, всички сме виждали как вали дъжд и стопява снега, нали? Но всъщност това няма никакво значение, тук дъждът е метафора.
  • Римоза, това от "рима" ли идва? Можеш ли да понесеш една градивна критика? Значи не може да е "последен дъжд на тиха зима с преспа белоснежна"! То поетична измислица, ама май недомислица!
  • Много съм поласкана от "градивните" ви коментари,
    такава "голяма чест" е за мен, просто нямам думи,
    оставям ви на спокойствие да си пишете каквото
    искате, няма никакво съмнение, че вие двамата
    сте прекрасен "поетичен" дует, така красиво и
    мъдро звучи всеки ваш куплет, че аз сериозно
    се замислям, дали пък да не взема да ви стана фен...
    Творете, творете, г-жо Никоя и г-н Урунгелов, точно тук
    е мястото да публикувате "гениалните си творби", защото
    на вашите безлични страници едва ли някой се спира,
    за да ви чете, да, така е, точно тук вие двамата имате
    реален шанс, най-после да ви забележат всички,
    най-после всички да ви "оценят по достойнство"...
  • Г-жо Никоя, щом толкова много си харесваш "стихчето",
    публикувай си го на твоята страница, посолявай си го там
    колкото искаш, нали си алергична и не обичаш "сладкото",
    вземи с теб и Урунгел Урунгелов, той също като теб
    си пада по "соленото", двамата сте си лика и прилика,
    щом го харесваш, дръж си го при теб, отстъпвам ти го
    да ти пише, любимите и на двама ви, солени коментари
    под твоите " гениални" стихове, защото аз не си падам
    нито по тях, нито по теб, нито по него, повярвай ми,
    много ще съм щастлива, ако и двамата изчезнете
    заедно със солените си коментари, от моята страница.
    За разлика от вас, аз знам отлично какво е словесна помия
    и какво е градивен коментар, така че е време да изчезнете
    и двамата от страницата ми, заедно с "великите си"
    кулинарни компетентности, посолявайте си взаимно вашите
    "гениални" стихове, колкото си искате, то и без това,
    никой друг не ви ги чете, така че можете да бъдете
    спокойни, няма абсолютно никаква опасност вашите
    стихове от "захаросване" да прихванат "диабет"...
    А колкото до моите стихове, аз такива си ги
    харесвам, със "захаросани коментари". Да,така е,
    съвсем искрено си признавам, че аз мразя "солените"
    коментари, защото колкото и "градивни" на вас лично
    да ви се струват, за мен те винаги са били,
    винаги са, и винаги ще бъдат словесна помия.
  • И пътят към ада е постлан с добри намерения,
    но въпреки това, никой не харесва крайната
    спирка, до която водят тези добри намерения...

    Р.Р. Винаги съм била, винаги съм и винаги ще бъда
    против негативната интерпретация, на който и да е стих,
    от който и да е автор, дори и негативната интерпретация
    да е изразена нестандартно и оригинално под формата на
    "шеговити стихчета", аз не харесвам този вид коментари.
  • Цитирам коментара на Никоя под стиха ми:
    "Щом е стомна - добре.
    Ще бъдеш изпита.
    А не искаш ли да се родиш в дайре?
    Или...да си звън от копита"
    -----------------------------------------------------------
    Г-н Урунгелов, какво свежо има в този коментар и най-важното
    какво е посланието на този коментар?
    Тук дори, в съдържанието на коментара, прозира някаква
    заплаха : "Щом е стомна - добре. Ще бъдеш изпита."
    Зад маската на този уж "шеговит" коментар въпросната
    г-жа Никоя индиректно ми казва нещо, което е недопустимо
    за отношенията между авторите в един сайт за поезия,
    още повече, че в контекста на нейния коментар,
    въпросът й дали не искам да съм "звън на копита",
    съвсем основателно буди асоциация свързана с
    конкретна тъмна сила..., а другият й въпрос,
    дали не искам да съм "звън на дайре", е подигравка
    със стиха ми, това е не само негативната словесна
    оценка за стиха ми, това е и неаргументирана,
    с нищо незаслужена словесна помия под стиха ми.
  • Благодаря, Елена!
    Много се радвам, че ти харесва стиха ми!
    Пожелавам ти много слънце и сбъднати
    мечти да има винаги в живота ти!
  • Толкова мили думи сте намерили - снежинка бяла звънлива . Благодаря за красивия стих !
  • "Благодаря" за "градивния" коментар, Никоя!

    Ето още един "градивен коментар" като твоя коментар, г-жа Никоя, това е цитат от коментара на Урунгел Урунгелов, общото между вас е, че и двамата обичате да изливате словесната си помия под стихове, които дори не сте прочели.

    Цитирам коментара на г-н Урунгелов: "Нормално изразявайте харесването си, а не като...айде да не казвам какви, ха, ха."

    Цитирам и моя отговор на коментара на г-н Урунгелов, същия отговор важи и за теб, г-жа Никоя, и за всички други, които са като вас:

    Винаги съм уважавала не само приятелите си, но и тези мои противници, които аргументирано изразяват различното си мнение, дори и негативно да е това мнение. Но ти, г-н Урунгелов, уж имаш големи претенции и се изживяваш като голям специалист и голям защитник на поезията и градивната критика, а всъщност си дребнаво заядлив, и то само под стиховете на определени автори. Този двоен стандарт, който ти проявяваш, а именно, да критикуваш само положителните коментари под стихове, които всъщност нямат нито 52, нито 42, нито дори 29 шестици, а в същото време съвсем угоднически подминаваш въпросните стихове с многото шестици, защо щом толкова много държиш на "истината", не отидеш под въпросните стихове, оценени с голям брой шестици, и там да развиеш теорията си, дали са правилно оценени въпросните стихове, и колко е смешно, и колко е нереално и т.н и т.н. Предполагам, че не си чак толкова невеж и си съвсем наясно, че щом има оценка шестица под един стих, това означава, че това е най-голямата похвала, по-голяма похвала от шестицата не може да съществува за един стих. Всъщност оценката с цифра е много по-голяма похвала от похвалата с думи, защо тогава изливаш словесната си помия под стихове, които дори не си прочел, защото ако ги беше прочел, щеше да знаеш, че положителните коментари под тези стихове са напълно заслужени. Правиш се, че не разбираш, защо например някой пише коментар под стиха на този автор, който преди това е написал под неговия стих коментар (или обратното), ами много е просто за обяснение, ти ходиш ли нагости, там, където не си поканен, там, където може би не си желан, разбира се, че не ходиш. Когато някой ти дойде нагости, нормално е и ти да отидеш след това нагости в дома му, всички нормални хора знаят, че това е нещо съвсем естествено. Ако ти отидеш нагости на някого, но той не пожелае да дойде нагости в дома ти, втори път вече не смееш да отидеш в неговия дом, защото не си сигурен дали си желан. Същото е и с коментарите, но разбира се, както не можеш да ходиш нагости в домовете на всички хора (и обратното), така не можеш да пишеш и коментари под стиховете на всички автори, нямаш нито време, нито желание да го правиш. Всеки има право на избор, всеки има право да чете тези стихове, които на него му харесват, и съответно да пише под тях своя субективен коментар, всеки има право да изрази своето субективно мнение и да даде своята субективна оценка за стиха, но няма право да излива словесна помия, и да пише негативни коментари под стиховете на който и да е автор, защото никой не трябва да забравя, че всяко мнение е субективно, в това число и неговото, никой няма право насила да налага на другите своето субективно мнение, въобразявайки си, че мнението му не е субективно, а е обективно, всички нормални, интелигентни хора са наясно с това.

    Р.Р. Цитирам още веднъж този мой коментар, този път под собствения си стих, защото искам да бъде прочетен от всички, които не правят разлика между градивен коментар и словесна помия, искам всички да разберат, че никой няма право насила да налага субективното си мнение на другите, въобразявайки си, че неговото мнение не е субективно, а е обективно.
  • Благодаря, Ангел!
    Пожелавам ти много слънце
    и сбъднати мечти да пеят
    щастливо в живота ти!
  • Красиво за земния и вечния живот.
    Поздрави!
  • Благодаря, Миночка! Радвам се, че прочете
    и коментира стиха ми! Бъди щастлива!
  • Талантлива творба,докосваща нежно сърцето и темата за прераждането.Поздравявам те и го оценявам високо!
  • Благодаря, Ана!
    Благодаря, Мисана!
    Пожелавам ви щастлив късмет
    във всичко!
  • Долавям едно красиво съзвучие с най-хубавата Дебелянова интонационност в прекрасното ти стихотворение, Кръстина!
    Много ме впечатли с "безпризорни спомени" и с "Животът, крехката кристална стомна", както и със светлината сияеща от цялата творба.
    Финалът ти е силен и много докосващ:

    "ще се превърна във снежинка нежна.
    И ще се слея с вечността щастлива,
    а може би след време както и преди,
    една снежинка бяла и звънлива,
    в кристална стомна пак ще се роди."

    Искрени поздравления за този поетичен текст и най-висока оценка!
  • Удивително!
    "..Ще си отида във дъжда последен,
    на тиха зима с преспа белоснежна,
    и с полет волнокрил победен,
    ще се превърна във снежинка нежна..."
    Няма как да го кажеш по-нежно и по-разбираемо. Ние всички оставяме спомен в еволюцията на Вселената, независимо от това, че сме снежинки, сълзи или докоснати ноти.
    Най-висока оценка за таланта ти! Ана
Propuestas
: ??:??