Кристално ехо от стъклени звуци,
цигулка плаче напевно в нощта,
мракът стиснал е в силни юмруци
на Хаоса - безкрайна разруха - скръбта.
Трептят зеници, в танца - жена,
на Хера всевластна прилича,
и се носи в ехото като вода,
от мъртвите ноти живота извлича.
А сенки отнякъде изкачат, прелитат,
понесени от адски създания,
на чужди рамене те заспиват
и хранят бесовете с ридания. ...