***
Не разбирам този израз: "Криза на възрастта".
Чувам го от тийнейджърските си години /тогава ги наричаха юношество - за мене това понятие си остана и досега по-разбираемо и по-лесно за изписване - поне на български/. Кризисни се оказаха първите ми младежки години, първите години в работата. Бяха такива и първите години от брака ми /който и досега съществува - въпреки перманентните диагнози за евентуална криза/, после - средната възраст, в която уж съм била влязла.
Какво толкова плашещо има в определена възраст - която и да е - та да се определи чак като криза? Всеки носи своята криза в себе си. Не му я спускат отгоре. А някои хора май се опитват да ми я спускат, да ми я вменяват като вина. На моята възраст! :)
Тъжна -
чувствам се понякога така.
Свива се небето, пада ниско,
капки дъжд пропиват във пръстта.
И тежи калта, и ме притиска,
но не мога даже да крещя.
Гръм отеква, болката неистова
жарва нямата душа.
Споко, зная, няма нищо истинско -
просто, казват, криза в възрастта.
Възраст - нека бъде възраст -
аз усмивката си знам добре-
не часовникът пред мене бърза
радостта ми да краде.
Моята тъга оплита
прозата с неутолим копнеж.
Плитки детски иска все да сплита
във косите, дето дреме скреж.
Мъко, взе при мен да идваш често.
Мразя да се чувствувам
така.
Гневна -
чувствам се понякога така.
Плъзва в мисълта ми зла отрова
и пропива, въздуха суши.
Неподготвена ме сварва - неготова
да се защитя с сълза дори.
Гони клони
вятърът на склона -
разпилява сухата трева.
Овладей се, дръж се по-спокойно-
знаеш - риск е - криза в възрастта.
Криза - криза. Нека да е криза.
Хладния си разум знам
колко пъти от беда излизал е
с овладения навреме плам.
Но когато по лозата есенна
стичат се сокове, в зла оса
се превръща мисълта, понесена
към полета медена роса.
Гняв, при мене взе да идваш често.
Мразя да се чувствувам
така.
Мъдра -
чувствам се понякога така.
Тихо плискат мисли непоръбени
в клопката на здрав, циментов бент.
Вместо чувства голи и озъбени -
куп парцали на зида студен.
Вятър есенен единствен пази
този секънд хенд на старостта.
Споко - знам - далеч е тази старост,
просто - криза в възрастта.
Криза - да бе, вярвам - точно криза е!
Аз сърцето свое знам.
Всеки, който в него влизал е,
е излизал въглен обгорял.
Искам да съм мъдра - но не става -
няма мъдър вятър и роса.
Всичко тленно времето стопява -
мъдростта се рови в пепелта.
А в сърцето ми - сто черни бика
втурнали се - искат да бодат.
Под разпитени копита блика
нова жар и огън на кръвта.
И не питам, не, съвсем не питам
те дали са криза в възрастта.
Мъдрост, нямаш шанс при мене скоро,
храм езически е моята душа.
Ще се срещнем някога, в умора
ако тръгна с теб да се теша.
Днес все още искам да усещам
истинската тръпка на деня.
Огън, вятър, медена роса -
искам да се чувствувам
така.
23.03.2014 година
© Венета Todos los derechos reservados