Помолят ли ме да те опиша - няма да успея.

Едни трапчинки само помня и как за тях милея.

Не мога и да разкажа вечер за какво мечтаеш.

Кътам разпиляни мисли от наши хиляди места.

Моите любими твои думи можех да предвиждам

Дразнех се, че галили са ти устата и завиждах

Споменът за теб е кротък, кратък, но и вечен

Сякаш, мое Вятърче, на тебе съм обречен.

                                                          на Поли