Си_Мапипис (Симона Богданска)
21 331
21 jun 2023, 11:14

Кряскащи тълпи 

  Poesía » Civil
338 2 4

Преди време словото болеше,

малцина можеха да си го позволят.

Затова и думата им тъй тежеше,

че плащаха си с грозна смърт.

 

Но словото не можеш да убиеш,

то разпалва плам в сърцето.

Дори да са завързани ръцете,

ще успееш да докоснеш и небето.

 

Затова обаче господарят полудя,

виждайки как робът е на свобода.

Уж живеят в клетка всички сетива,

но душата някак е огряна в светлина.

 

Затова реши се, хитро се подходи,

подариха свобода на всички роби.

Пренаситиха със екстри целия им свят,

дадоха им да говорят, да не могат да се спрат.

 

И така човекът се успокои –

гордо той свободен почна да крещи.

Всеки защитава яростно правата,

в детски хвърчила се превърнаха словата.

 

Всеки философ е, учен и естет,

всеки иска всичко и върви напред.

И ако някой може истина да сподели,

тя дълбоко ще потъне между кряскащи тълпи.

 

 

 

 

 

 

 

© Симона Богданска Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И това ми хареса.
  • Не знам каква е статистиката за самоопределящите се, но не по-малко страшни са онези, които не осъзнават, че живеят като роби, поради духовна и ментална осакатеност.
  • Невероятно е количеството на хората, които се самоопределят като роби... това е медицински феномен...
  • Точно така е сега. А всъщност: “Мълчат камбаните на словото”.
Propuestas
: ??:??