Седи на масата отсреща -

с очи дълбоки и безкрайно тъжни,

с усмивка като юноша на първа среща

и винаги така красиво лъже.

От питиетата кръвта му кипва,

в сърцето му прониква сладка болка,

опива се от страст и казва: "Още сипвай!",

а аз през рамо само питам: "Колко?..."

Изпива чашата и мен изпива с поглед,

забравя се - не вижда и не чува...

С очи му казвам: "Моля те, не мога!

Не знаеш ли - Любов не съществува

и нощ една, каквато ти желаеш,

ще сипе само сол във жива рана,

ще изгорим във огън краткотраен

и после само пепел ще остане...,

до дъно ще изпиеш нежността ми

и ще ме хвърлиш като празна чаша..."

Китарата мълчи сред дим цигарен.

- Затваряме... а той отсича: "Плащам!"

Отива си... заспива до жена си...

кой знае - може и да ме сънува...

а утре вечер от онази маса

ще се усмихва пак и ще флиртува,

с красиви думи пак ще ме излъже,

ще гали с поглед женското ми тяло

и няма да усети, че съм тъжна

и как и тази нощ е отлетяла...

Р.Чакърова,БГ 2007'