17 ago 2010, 20:42

Кръговрат 

  Poesía » Filosófica
635 0 3

Когато красотата наша си отива

и буйната ни кръв във вените изстива,

когато времето неумолимо бяга

и чувство тягостно сърцето ни застяга,

когато дните минали започнем да броим

и все по-трудно ни е нощем да заспим -

приятели, тогава, вярвайте ми вие,

мъдростта житейска с вас ще преоткрием.

Ще разберем тогава - красотата

се ражда и живее във душата.

Че всеки ден отминал е безценен,

че любовта ни - дар е скъпоценен.

Че щом си любил, работил, мечтал,

не си напразно дните си живял.

Вглеждаме се в детските зеници

и зад копринените им ресници

откриваме безсмъртието свое.

Тогава ний откриваме покоя

на нашите души тревожни

и вярваме - прераждането е възможно.

Че още дълго красотата ни ще грее

и с детски гласове душата ни ще пее.

Отново ще обичаме, мечтаем,

за края неизбежен ще  нехаем...

Макар че красотата наша си отива

и буйната ни кръв във вените изстива.


© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Ще разберем тогава - красотата

    се ражда и живее във душата.

    Че всеки ден отминал е безценен,

    че любовта ни - дар е скъпоценен."
    Светлоструен стих!
    Поздравления!
  • Mладостта, периода на зрелостта, после идва мъдростта, умората!!! Тъжен размисъл за кръговрата на живота!!!
  • Мъдро!
    Поздрав!
Propuestas
: ??:??