Кръговрат
Стене тъжно морето и залива брега,
ядно тегли го с всяка буреносна вълна.
А небето надипля в тюл мастилен тъга,
скрила с облачни порти златолика луна.
Глухо тътне в прелома нажежено сърце.
Вкаменени не трепват уморени ръце.
Непрогледнали мисли са преплели лози
във гледци, пресушени от горчиви сълзи.
През килия миражна се разстила светът,
но вълните бушуват и размит е цветът.
Зад решетките песен е засвирил щурец ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse