КРЪГОВРАТ
Времето бавно минава,
щом душата страда, боли;
младостта тихо изтлява
в копнеж по любов и мечти.
Птицата бързо отлита на юг,
усетила полъх на вятър студен;
днес няма никого тук,
тъй както от деня ми рожден.
Сякаш по навик живея –
очакващ, сънуващ и плах;
назад да погледна не смея,
мигом обзема ме страх.
Пред мене дълго се взирам,
търсейки някаква цел,
но все не намирам
и ставам колеблив и несмел.
С тази палитра рисувам
картината мрачна на своя живот
и в надежди бленувам
да оставя следа за бъдния род.
Всеки призван е за нещо
и очите макар да са в мрак,
сърцето усеща горещо,
че духът жив ще е пак.
Природата спомня ми днес
законът вечен и пръв –
човека, налагащ превес,
ще слее с нея своята кръв.
Кръговратът на дните
шепти ми безспир –
живота ни скрит е
в съвършенство и мир.
© Камен Тодоров Todos los derechos reservados