Отровени думи.
Отворени друми
И стъпки в едната посока.
Оплакана радост,
завехнала младост
и рана, до кокал дълбока.
Семейна обител –
дете без родител,
без поп и без Бог, и без църква.
Превързани спомени,
момичешки пориви.
Живот. Кръговрат. Простосмъртност...
Съпруг покровител.
Заместник-родител...
И летва, до облак висока.
Отровени думи,
отворени друми
и стъпки в едната посока.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados