Закърпих миналото си с вихрушка
от праисторически спомени.
И като динозаври на здравия дух,
те нахлуха с глутница от безсълзливо
плачещи върби, но… уви…
Събудих се в компания на празни,
инкрустирани кристални чаши и
бутилки от скъп алкохол. Усещах се
дебелокож и безчувстен - вол,
който оре по нивя на чужди земи.
- Мълчи! – извиках силно на главата си.
Надежда имах да не чувам мислите ù
… не стана, но пак ще отпитам...
- Говори, пиши – така ще стана щастлив
и богат със себе си…
© Яни Todos los derechos reservados