Човекът губи и печели.
И същият събира и дели.
Опитва се изцяло да намери
щастие и по-велики дни.
Стремежът утопично го поглъща
и все по-жаден пие и гори.
Но силата на жаждата могъща
го пари, жили и боли.
И накрая, ако има край,
разбира на света падението,
разбира, че не е във Рай,
че не е на прага на Творението.
А някой по-велик и млад
е отново със очакване,
да губи и печели сляпо.
... върви към вечното препятствие.
© Лили Николова Todos los derechos reservados
истинско е...с обич.