Кръговрат

Младостта ми - дар от господ, господар

на убиеца си роб.

Кръвта ми - бурна, изтече бавно, привикан

бях от бог.

Само смърт видях във рая, ад от мор и скръб

до гроб.

Уж жив и след края, а финална песен пак запява

поп.

Дори и в гроба,  в крепост на самотен остров,

бях там горе и над моя ров все търсих мир.

Ала реалността не спира да презира съня в покоя,

че духът ми бродещ, всели се в тяло на вампир!