В един момент една душа увяхва и стъклено сърце със трясък се разбива,
преди крепеше го една любов и днес със нея то загива...
Макар в различни светове, песента им вее се във вечността,
защото неразделни бяха те - като лъча и неговата светлина.
А в следващия нов живот изгрява, едно сърце започва да тупти -
за него изгревът сега настъпва и още дълго ще гори.
Душата му тепърва ще изпита радост, болка и тъга,
сърцето му сега поема по пътя на жестоката съдба...
Животът сякаш предизвиква човешката, измъчена душа
да влезе с вик и боен рог в една изгубена борба...
Защото за да има слънце младото лале,
сенчестият бор ще трябва да умре.