До болка как ми е познато
туй чувство, че си въздесъщ,
напират силите в телата
и крачиш с увереност по своя път.
А после като миг изтичат покрай теб годините
и силите изчезват като минал сън,
оглеждаш се и с надежда търсиш пак картините
на младостта и песните на птиците навън.
Сега обаче други крачат с увереност,
дори не мислят те за старостта,
а ти с тъга се връщаш през годините
да търсиш сили в младостта. ...