Монза (Моника Ангелова)
14 5
12 sept 2017, 9:50  

Кръщавам го на теб! 

  Poesía » Verso libre
696 0 4

В мига, в който погледите ни се сляха,
тогава, когато устните ни се докоснаха,
тогава бях цяла..
Не само погледите, а душите се сляха.
И когато си тръгна,
светът ми се разпадна.
Ден след ден се моля
съня да върна.
Но ти крадеш с пълни шепи.
Крадеш ми мислите.
Превземаш съзнанието.
И нищо не е същото.
Нищо не е по местата си.
Идваш, помиташ всичко и си тръгваш.
Оставяйки разбити сърца и празни души по пътя си..

Ураган си ти.


Уж на жени ги кръщават,

                     но аз кръщавам този на теб!

© Моника Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??