Уморих се от сълзите ми...
удавих се в тях.
Къде потънах
и ще изплувам ли пак?
Стиснал си ме с очи за гърлото
и едвам дишам.
Разпънал си ме с пирони от думи,
на кръст от спомени и мисли за теб.
Въртя се в леглото и те търся до мен.
А ти удряш с чука все по-надълбоко.
Бликва кръв.
Шутри мъгла.
Залива ме празнина.
Умирам в днес.
и се раждам във вчера.
Дали ще оцелея?
© Дениз Todos los derechos reservados