27 dic 2018, 23:16

Кръстат бод 

  Poesía » Otra
527 13 14
Грижливо пак изкърпваш си душата,
с неравен бод. А ръбовете – криви.
На дрипа заприлича, тя, горката,
от кръпките на истини фалшиви.
Убиват страшно чуждите обувки,
които сутрин лъскаш. Огледално.
И вярата умира сред преструвки.
Окаляното си остава кално.
И всяка нощ безсънна се заричаш,
и може би си вярваш, и е честно,
че няма, че не искаш да обичаш,
че без любов живее се по-лесно. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??