9 feb 2020, 0:01

Кръстоноска 

  Poesía » Filosófica
606 1 1

Сковах си кръст и тръгнах да го нося.

 

Зададоха ми хиляди въпроси:
"Тежи ли ти?"
"Дали не ти убива?"
"Така усещаш ли се по-щастлива?"

 

А аз бях горда, че си нося кръста –
добавяше ми някак той към ръста.

 

И изкачих аз своята Голгота,
там кръста си забодох със охота.

 

Разпънах се със точност хирургическа.
Предвкусих смърт блажена, мъченическа.

 

Доволна съм! Надвих си на масрафа – 
сама съм си и Юда, и Каяфа!

© Cucurbita Maxima Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??