Кръстопът

krasaveca (Васил)
55 15

12 abr 2009, 19:44

Poesía » De amor

781 0 4

Аз чувствам в себе си дълбокото притегляне

към твоето сърце като магнит

и сам не знам от чувствата обтегнат,

дали съм тъжен с теб, или честит.

И тъжен, и честит с предчувствие неясно,

което свойте цветове мени,

не съм ли пешеходец спрян натясно

помежду две сигнални светлини.

Едната вика, другата ме спира,

това си ти - ужасен кръстопът,

прорязал като някаква рапира

най-плодната земя на мойта гръд.

А огънят гори и веждите ни пърли,

и не излъчва нито струйка дим.

Защо във този огън не се хвърлим,

защо във пламъка не изгорим?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.