Кръстопът

26 nov 2014, 22:11

Poesía » Otra

511 0 2

/на Воймир Асенов/

Отминаха бързите влакове.

Последният - току що.

И пламнаха в миг като макове

хиляда въпроса: "Защо?"

Май трябва да хвърлям доспехите.

Защо ми е повече меч?

Не е ли красива утехата,

че жив съм след толкова сеч?

Какво, че мечтите са скършени?

Или че надеждите спят?

Не всичко докрая е свършено,

щом чувствам, че още съм млад!

Щом още летят пеперудите.

Понякога даже към мен.

И пърха сърцето ми - лудото,

с познатия, вечен рефрен...

Така че, дотук с барикадите.

Дотук с карнавала сълзлив!

Не е ли престижна наградата,

че въпреки всичко съм жив!

Че още се вслушвам във ромона

на моята си река

и мога със нея във спомена

целият да изтека.

1994

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Anita765 (Ани Монева)

2014-11-29T21:18:26+02:00

Хубаво е!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-11-26T23:18:37+02:00

Най-големия дар! Поздрав!