КРЪСТОВДЕН

За вселената как е – малко знаем...
На земята всичко е сякаш познато...
Искаме незнайното да опознаем,
пипнем, или изпитаме с душата...

Телата, понесли кръста от рождение,
пълзят под тежестта до своя гроб.
Земното, дори да буди възхищение,
боде, кърви с венеца трънен на роб.

Изкупление на наши, или наследени
леки и много тежки попътни грехове,
пречистване на душите ни до бели
да преминат в Божествените брегове.

„Изхитрили се“, ние ги остъргваме,
някак си по-малко, ако може, да тежат,
грехове творим и постепенно обръгнали
се валяме в прах и стърготини до смърт.

Сключваме договор доживотен с Дявола,
за да живеем блажено днес, тук и сега,
без да мислим, какъв живот създаваме
за родените ни и още неродени деца.

Търсим Бог в нахалното си лицемерие
и се чудим защо от нас обърнал е глава,
забравили, че Любов в това съвремие
е необходима за всяка родена душа.

Понесли кръста си, трябва да помним,
че той е нашата гордост и светлина,
във Вяра, с лекота от Бога, ще го носим,
а Той ще ни подава винаги Блага Ръка...

14 09 2017