Кръстовден...*

Лятото!... Лятото!... Тръгна си Лятото...

Плъзнаха сиви мъгли над Земята,

траурни птици във грачещо ято

вият се в утрото с Южният вятър...

Слънцето спряло смутено поглежда,

близкият хълм се разпалва внезапно,

а ме люлее безумна надежда –

Времето някак да тръгне обратно...

Южният вятър да вдигне мъглите

и ги превърне вълшебно в омáра...

Черните облаци над планините –

с пориви бурни за миг да разкара...

Що́то е тъжно, че тръгна си, Лятото –

Есен ранила зад хълма наднича,

вярно, че тя е на багри богата,

но трудно е в нея да се обича...

... Нейде зад девет земи, зад десета

блъскат сега побеснели вълните,

а оцеляла във щорма корвета

с яростен вятър лети към скалите...

... Тръгна си Лятото, някак естествено,

бързо със Вятърът скри се зад хълма,

няма във утрото нищо тържествено --

просто си тръгна... Ей тъй: тихомълком...

... А по закони божествено-вечни

дето променят и нас със сезоните

във звездоока, задъхана вечер:

с Вятърът южен (мъглите подгонил) –

тръпнещ Светът ни ще чака промяна

щом се завърне в земите ни Лятото...

...Но е възможно там нас да ни няма!...

Други да бъдат и птиците в ятото!...

Кръстовден;                                        

*според народната метеорология от

Кръстовден започва есента. Вярвали са,че

Слънцето тръгва назад към есента и зимата,

а денят и нощта  се „ –квъстосват“, изравняват се.