Кръводаряване

Над мене страшно бял тавана

виси и почва да расте...

А колко болка насъбрана

Душата ми ще побере?..

Лежа по гръб, в тавана гледам,

във тоя стенещ небосвод,

а там се  появява бледа

надежда плаха за Живот...

Във унес тръпен се потапям

до днес не преживян такъв-

ще имам значи аз побратим

и той ще носи мойта кръв...

А тя е като старо вино

събрало в млади бъчви сласт,

но може и да е горчива

и със кипяща още страст...

Във вените ми тя се блъска

изглежда тесни са и те-

неукротена нежност пръска

и в банката сега тече...

И любовта ми е във нея-

във всяка капка дето днес

във друга вена ще прелея,

че даже избухлива смес

възможно е да се получи,

ако една Любов и там

възползва се от тоя случай

с Живота, който ще й дам...

И като мен ще се преражда

и тя самата ден след ден

щом тая,  Вечната пражажда

за нов  Живот и дам от мен...

...И може да се срещнем двама

във някой ден на Кръстопът,

че то на Път засита нямам,

а тая страст ще й дадат

сега, изтичащите капки

от моята дарена кръв,

но даже и да е за кратко

аз знам ще я позная пръв:

по нещо, за което няма

определение дори,

а с интуицията само

е трудно да се обясни...

Кръвта ми значи: има свое

Излъчване, което сам

долавям аз и казвам: „ То е!.”

...И никога не бъркам, знам!..

д-р Коста Качев.